ВЛАДИМИР ФЕДОТОВ е член на Съюза на писателите\ на Русия, член на международната общюст на писателските съюзи, поет, белетрист, есеист, автор на текстове за песни. Завършва гимназия с отличие, а през 1961 г. и Московския институт по строителство като в продължение на 20 години работи по специалността си. От 1981 г до настоящия момент се занимава със спортни дейности след завършване на Държавния Централен институт за физическа култура. Дълго време работи като старши треньор на националите на Русия по ветроходство в олимпийския клас "сърф", треньор е на нащюналния отбор на Египет по ветроходство, има най-високата категория треньор. Той и в момента работи смладите хора и е първи заместник-председател на федерация "Мт слалом." Автор е на вълнуващи и търсени книга - стихосбирките ръцете на вятъра", ,Мнсайт", „Светлина на душата". Има повече от 30 публикации на обширна поредица от стихотворения в руските вестници и литературни списания Голям приятел е на България и на много български писатели
БОЖЕСТВЕН ДАР
Нека обладава нетленното
този, който и млад е, и стар,
този, когото зоват вдъхновено
хората - „Божествен дар".
Вярвам, че този дар - небесният,
ще вкара в света на човека
добротата, възвишена песен:
лебедов полет от памтивека.
този, който и млад е, и стар,
този, когото зоват вдъхновено
хората - „Божествен дар".
Вярвам, че този дар - небесният,
ще вкара в света на човека
добротата, възвишена песен:
лебедов полет от памтивека.
ИЗВОР
У мен звучат отново и отново
гласовете на старите години
и майчиното ми, най-нежно слово,
в душата ми следи оставя сини.
Годините на забравено детство
напомнят за позабравен роднина,
споменът - нормално спасително средство
като че възникнал Божествен лик има.
И всичко е неустойчиво, колебливо...
Като въздушна дреха, красива...
Всяко движение - усмивка, нещо живо,
с детски очи виждам, от душа се излива
гласовете на старите години
и майчиното ми, най-нежно слово,
в душата ми следи оставя сини.
Годините на забравено детство
напомнят за позабравен роднина,
споменът - нормално спасително средство
като че възникнал Божествен лик има.
И всичко е неустойчиво, колебливо...
Като въздушна дреха, красива...
Всяко движение - усмивка, нещо живо,
с детски очи виждам, от душа се излива
ПОКОЛЕНИЯ
Лиши от детство войната едно поколение
и рано възмъжаха всички момчета...
А гореше в душите ни високо стремление
занапред и надалеко, и без павета.
И бедно живеехме ние, но се и учехме,
през нощите баржи огромни
отвеждахме,
на сънища цветни не беше редно да
сме научени,
а слабите - никога не ги обиждахме.
Няма как да забравим бащините ни
шинели –
паметта за тях ще бъде винаги жива.
Тежкият път на новите поколения, смели,
да облекчи любов и доброта извива.
и рано възмъжаха всички момчета...
А гореше в душите ни високо стремление
занапред и надалеко, и без павета.
И бедно живеехме ние, но се и учехме,
през нощите баржи огромни
отвеждахме,
на сънища цветни не беше редно да
сме научени,
а слабите - никога не ги обиждахме.
Няма как да забравим бащините ни
шинели –
паметта за тях ще бъде винаги жива.
Тежкият път на новите поколения, смели,
да облекчи любов и доброта извива.
ПАМЕТ
Късно започваме да разбираме
родителите - хората най-близки.
Кога приживе да афишираме
дълга си свещен с поклона си ниско?
Спасиха страната и не се отрекоха,
несломимият им дух не угасна
загуби преживяха - не се предадоха,
в час труден Отечеството ни не угасна.
Да тържествува Божията воля
и Храм Христов да се вдигне нагоре –
за загиналите памет да е, покоя!
Паметта не давайте да я разпнат.
родителите - хората най-близки.
Кога приживе да афишираме
дълга си свещен с поклона си ниско?
Спасиха страната и не се отрекоха,
несломимият им дух не угасна
загуби преживяха - не се предадоха,
в час труден Отечеството ни не угасна.
Да тържествува Божията воля
и Храм Христов да се вдигне нагоре –
за загиналите памет да е, покоя!
Паметта не давайте да я разпнат.
ВНУК
От Бога изпратено достояние,
с нищо несравнимо състояние.
Расте внука и с радост общуваме –
на желани надежди въпльщениие,
лудуване...
И грижите, и тревогите - са в
очакване:
със сини очи весели, без оплакване.
Увидително откровение
като небесно благословение.
с нищо несравнимо състояние.
Расте внука и с радост общуваме –
на желани надежди въпльщениие,
лудуване...
И грижите, и тревогите - са в
очакване:
със сини очи весели, без оплакване.
Увидително откровение
като небесно благословение.
Превод от руски СТАНИСЛАВ ПЕНЕВ