Свидетельство о регистрации средства массовой информации Эл № ФС77-47356 выдано от 16 ноября 2011 г. Федеральной службой по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций (Роскомнадзор)

Читальный зал

национальный проект сбережения
русской литературы

Союз писателей XXI века
Издательство Евгения Степанова
«Вест-Консалтинг»

ВЛАДИМИР ФЕДОТОВ е член на Съюза на писателите\ на Русия, член на междуна­родната общюст на писателските съюзи, поет, белетрист, есеист, автор на текстове за песни. Завършва гимназия с отличие, а през 1961 г. и Московския институт по строителство като в продължение на 20 години работи по спе­циалността си. От 1981 г до настоящия мо­мент се занимава със спортни дейности след завършване на Държавния Централен инсти­тут за физическа култура. Дълго време работи като старши треньор на националите на Ру­сия по ветроходство в олимпийския клас "сърф", треньор е на нащюналния отбор на Египет по ветроходство, има най-високата категория треньор. Той и в момента работи смладите хо­ра и е първи заместник-председател на федера­ция "Мт слалом." Автор е на вълнуващи и търсени книга - стихосбирките ръцете на вятъра", ,Мнсайт", „Светлина на душата". Има повече от 30 публикации на обширна поре­дица от стихотворения в руските вестници и литературни списания Голям приятел е на България и на много български писатели



БОЖЕСТВЕН ДАР

 

Нека обладава нетленното
този, който и млад е, и стар,
този, когото зоват вдъхновено
хората - „Божествен дар".

Вярвам, че този дар - небесният,
ще вкара в света на човека
добротата, възвишена песен:
лебедов полет от памтивека.



ИЗВОР

 

У мен звучат отново и отново
гласовете на старите години
и майчиното ми, най-нежно слово,
в душата ми следи оставя сини.

Годините на забравено детство
напомнят за позабравен роднина,
споменът - нормално спасително средство
като че възникнал Божествен лик има.
И всичко е неустойчиво, колебливо...
Като въздушна дреха, красива...
Всяко движение - усмивка, нещо живо,
с детски очи виждам, от душа се излива



ПОКОЛЕНИЯ

 

Лиши от детство войната едно поколение
и рано възмъжаха всички момчета...
А гореше в душите ни високо стремление
занапред и надалеко, и без павета.

И бедно живеехме ние, но се и учехме,
през нощите баржи огромни
                                          отвеждахме,
на сънища цветни не беше редно да
                                          сме научени,
а слабите - никога не ги обиждахме.

Няма как да забравим бащините ни
                                                   шинели –
паметта за тях ще бъде винаги жива.
Тежкият път на новите поколения, смели,
да облекчи любов и доброта извива.



ПАМЕТ

 

Късно започваме да разбираме
родителите - хората най-близки.
Кога приживе да афишираме
дълга си свещен с поклона си ниско?

Спасиха страната и не се отрекоха,
несломимият им дух не угасна
загуби преживяха - не се предадоха,
в час труден Отечеството ни не угасна.

Да тържествува Божията воля
и Храм Христов да се вдигне нагоре –
за загиналите памет да е, покоя!
Паметта не давайте да я разпнат.



ВНУК

 

От Бога изпратено достояние,
с нищо несравнимо състояние.
Расте внука и с радост общуваме –
на желани надежди въпльщениие,
                                           лудуване...

И грижите, и тревогите - са в
                                           очакване:
със сини очи весели, без оплакване.
Увидително откровение
като небесно благословение.

 

Превод от руски СТАНИСЛАВ ПЕНЕВ