Свидетельство о регистрации средства массовой информации Эл № ФС77-47356 выдано от 16 ноября 2011 г. Федеральной службой по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций (Роскомнадзор)

Читальный зал

национальный проект сбережения
русской литературы

Союз писателей XXI века
Издательство Евгения Степанова
«Вест-Консалтинг»

В ТЪРСЕНЕ НА“ГОНЧАРОВСКИЯ ПОЧЕРК“

(Преди 200 години – през 1812-та е родена Наталия Николаевна Гончарова;
преди 50 години – през 1962-ра си отиде от живота Наталия Сергеевна Гончарова)

Пред нас са и двете Наталии Гончарови. Едната от ХІХ век, другата – от ХХ. Едната е първа московска красавица и жена на първия поет на Русия. Другата – известна художничка и жена на един от най-големите художници в началото на ХХ век. Роднини са. Ще се опитаме да намерим това, което ги обединява и ги прави неповторими – не съвсем близки изглеждат те на пръв поглед, а всъщност са с много общ „гончаровски почерк”.
Запазили са се многобройни спомени на съвременниците както за едната, така и за другата, особено за Наталия Гончарова Пушкина. Множество статии са написани, осъждащи жената на Пушкин: и баловете обичала тя, и да се нагизди добре обичала, и от стиховете на мъжа си не се интересувала… Но Пушкин избрал точно нея. А и тя молела своите роднини да дадат съгласието си за брака й – с небогат, с некрасив, с неблагонадежден младеж…
Интересно е да се съпоставят две творби на Пушкин написани в различни години. И едната, и другата не просто са известни – много хора ги знаят наизуст още от ученическата си възраст. Стихотворението „Мадонна” е посветено на жена му: „Не искам множество картини да стоят / с могъщ, старинен чар сред моята обител / да вдъхват трепет плах у всеки посетител, / когато разбере как много ги ценят. /Сред своя бавен труд и в тихия си кът / бих искал на една да бъда вечен зрител, една-единствена да бди, тъй както бдят / над мен Пречистата и благия Спасител – / тя със величие, той с мъдрите очи – / тъй както кротки бдят сред слава и лъчи / в Сион, без ангели, под палмите на склона. / Получих всичко… Бог чрез свойта доброта / ми даде тебе в дар, в небесен дар, мадона, / най-дивен образец на дивна красота.
Пред кротостта и чистотата на Наталия Гончарова се преклонил Александър Пушкин. И в този образ на Гончаровската Мадона поетът представя на читателя своя идеал за жена. Но той за нас не е нов. Да си спомним „Евгений Онегин”, Татяна Ларина на бала:” На тая, пред която спират / и моят дъх, и мойта лира, / като самотната луна / тук няма равна ни една. / С каква небесна гордост стъпва, / като че в миг ще полети! / Как тъжният й взор блести! / Как нежната й гръд потръпва!...”.
Пушкиновият идеал и избор са напълно ясни, а какъв е идеалът на съвременниците? Талантливият литератор граф В.А.Сологуб пише възторжено не само за красотата на жената на Пушкин: „През своя живот видях много красиви жени, срещнах много жени с обаянието на Наталия, но никога не бях виждал жена, която да съчетава в себе си такава завършеност на класически правилни черти на фигурата си. Не съвсем висока, с баснословно тънка талия, с разкошно развити рамене и гърди, нейната малка глава се люлееше равномерно като лилия на стъблото си и грациозно се извиваше на тънката шия… Аз още от първия път онемях и се влюбих в нея; трябва да кажа, че тогава нямаше нито един юноша в Петербург, който тайно да не е въздишал по Наталия Пушкина: нейната лъчезарна красота заедно с нейното магическо име бяха завъртяли главите на всички… На вид тя винаги беше сдържана и хладна, и говореше малко…”.
Дълги години в прекрасното лице на Наталия Николаевна се взирал и П.А.Плетньов, опитвайки се да разбере „защо именно нея Пушкин е избрал за жена?” и в писмо до историка и мемоариста Я.Грот отбелязва: „Кажете на баронеса Крофт, че Пушкина е много интересна. В нейното лице и особено в живота й има нещо възвишено. Тя не се съпротивлява и се покорява на съдбата. И се държи прекрасно, доколкото се старае да не показва това.”
А ето една друга епоха – другата Наталия Гончарова. Валентина Ходасевич, също призвана художничка, създава нейния словесен портрет така: „Стройна, без да маниерничи и напълно сериозна. Малка глава на висока шия. Лице – без дребнавост на чертите и с много красиво очертание. Не говори бързо, позамисля се, има утвърдена интонация, гласът й винаги е спокоен и достатъчно привлекателен. В нея има някаква строгост, като в икона.”
Танцьорката Нина Александровна Тихонова предава даже гончаровската пластика: „Висока, издължена като византийска икона, Наталия Сергеевна Гончарова е с изящно изваяна фигура – от нея се излъчва не само очарование, но и една вглъбеност – и към живота, и към изкуството… Тя е умна и едновременно с това е възхитително ествествена.”
И в спомените на други художници и хора на изкуството винаги се подчертават едни и същи черти. Юрий Павлович Аненков отбелязва: „Аз бях в много близки отношения с Ларинови и с Гончарова (Наталия Сергеевна), която даже на четирсетгодишната си възраст оставаше още млада и беше очарователна, както и много добър приятел.”. Херта Михайловна Неменова: „Гончарова беше висока жена, предимно мълчалива, но решителна, всеки път когато говореше, все казваше, че нещо ще преодолее, независимо от решителността си.”
При съпоставяне на спомените за двете Гончарови ясно изпъква неповторимостта на „гончаровския почерк”. Трудно е да се съгласим, че само външното сходство е характерно за тези две жени от гончаровския род. Тайнството на връзката на Наталия Гончарова и Александър Пушкин през ХІХ век и тайнството на връзката на Гончарова и Пушкин през ХХ век е и видима и се усеща от всички: Наталия Сергеевна Гончарова по молба на Дягилев на руските сезони в Париж създаде декорациите и костюмите за „Златното петле”…

Превод от руски
ЛЮДМИЛА БОГОСЛОВОВА