Свидетельство о регистрации средства массовой информации Эл № ФС77-47356 выдано от 16 ноября 2011 г. Федеральной службой по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций (Роскомнадзор)

Читальный зал

национальный проект сбережения
русской литературы

Союз писателей XXI века
Издательство Евгения Степанова
«Вест-Консалтинг»

ЮРИЙ КОНОПЛЯННИКОВ



МИНИАТЮРИ

ЮРИЙ ВИКТОРОВИЧ КОНОПЛЯННИКОВ – писател, заслужил деятел на културата на Руската федерация, кавалер на ордена „На служба на изкуството” е секретар на изпълкома на Международното съобщество на писателските съюзи, зам.председател на президиума на Международната обществена организация на писателите „Международен Литературен фонд”, гл. редактор на „Общописателски Литературен вестник”. Лауреат е на много литературни награди (между които и на името на Г.Р. Державин), с указ на Президента на Руската Федерация от 13 февруари 2006 г. е награден с орден „За заслуги към Отечеството”. Автор е на книгите „Носещ камък”, „Въпрос”, „От чисто сърце”, Върнете се живи”, „Всичко това е животът”, „Необмислена проза”, „Литературен дом”. Член е и на Съюза на журналистите на Русия, и на Международната Федерация на журналистите.



* * *

Изпаднал в състояние на „творчески подем” в три часа през нощта В.Ф звъни по телефона на Е.Б. и бърза да сподели „нощните си стихчета” – да му ги прочете.
Е.Б., измъкнал се от постелята в среднощния хлад, треперещ от студа – по потник, свръхинтелигентно го моли:
- Добре, но ще може ли по-бързичко?!



* * *

Присъствалият на срещата с Михаил Ефимович Швидкий, тогавашен министър на руската култура (2003 г.), И.С. – тогавашен председател на Санкт-Петербургската писателска организация, споделил в литературното съобщество впечатленията си от видяното и поучително заявил:
-Аз казах на този, който беше до мен: „Сега на своите ще даде знак”… И стана, наистина, точно така! Веднага след като го казах – Швидкий си свали очилата!



* * *

Като член на бюрото на Международния литературен фонд киносценаристът В.Т., дошъл на заседание и поразил всички събрали се с надянатата нова поразителна шапка, приличаща едновременно на кепе и на каскет – червена, на раета и отгоре с помпон.
-Ах, каква шапка! – тържествено възкликнал В.О., бивш председател на литфонда.
Неговият възторг подхванал Е.С., още един бивш министър на културата.
-Даже Женя Евтушенко няма такава! – смаяно възкликнал той.



* * *

Секретарят на писателите В.С., водел юбилейната вечер на своя председател и стремейки се колкото се може по свободно да се държи, заради което много се вълнувал и притеснявал, изтърсил:
-Тук пристигнаха поздравления от председателя на Съвета на Федерацията, от много други ръководители на държавни учреждения. Аз сега ще ги озвуча…
-С какъв инструмент? – тутакси поискал от В.С. точното название на „апарата за озвучаване” съперничещият с всички поотделно и с всички, взети заедно секретари, Ю.К.



* * *

Вдигайки за любимия си поет – за Есенин, чашата, облян в сълзи, мятайки глава от една страна на друга, О.К. тъжно заявил:
-Той Родината обичаше (и откъде знае това – Автор.) повече, отколкото Царството Божие!



* * *

-И.В. – казва Л.К – е безценен като пиарчик!
Така той оценява своя съратник, въпреки че може и по-друг начин да го оцени.
На конференция в Женева, посветена на ролята на пресата в съвременното общество, И.В., провъзгласил:
-Ние не зависим от никого. Ние зависим само от авторите, защото не знаем: ще ни заплатят ли те за публикацията си в нашия вестник – „Московия литературная” или не. Ние взимаме по-малко. „Литературная газета” – повече. Ние само се учим да взимаме от авторите пари, а всички отдавна вече го правят.
Присъстващият в този момент Ю.П., главен редактор на „ЛГ”, видимо невнимаващ за това, което се говори, лекомислено кимал и се съгласявал. След казаното от западната преса към нашата за каквато и да е роля, заемана в съвременното общество, въпроси нямало.



* * *

Ю.К. намира своята книга на бюрото в кабинета на В.У. върху другите, прочетена почти до края, със съдържанието и обложката отгоре и пита:
-Е, ти как мислиш – това литература ли е?
В.У., прехвърляйки от едно място на друго хартия, ръкописи, книги, вече подготвени за публикация материали, за които бил дошъл Ю.К., отговаря, движейки пищните си мустаци:
-Каквото трябва да кажа, ще кажа, но ти няма да повярваш.
Затаил дъх, Ю.К., моли:
-Е, говори, говори!
- Това е свръхлитература! – за радост на Ю.К. многозначително превъзнася творчеството на своя приятел В.У.



* * *

Приключвайки представянето на поетите гостуващи във Фрязино, водещият на вечерта В. Сор-н съобщил:
-Ето, и ваш земляк е тук – Л.К.
На тръгване за вкъщи, сядайки в колата, много сърдито Л.К. иска отговор от водещия :
-Ти защо през цялото време твърдеше, че съм техен земляк, когато аз съм от Орел?!
В.Сор-н се засмива виновно и се оправдава нелепо:
-Е, всички руски хора сме малко земляци!



* * *

И.Ш-ман звъни на М.З. в редакцията:
-Какво си направил – казва – от трите ми разказа си поставил (напечатал – Автор.) два? Мъченик на словото, някакъв, вместо мен си вкарал.
Седящият насреща И.Г., се съгласява, одобрява негодуванието на И.Ш-ман:
-Да – казва той, смеейки се – четири разказа е трябвало да ти се поставят!



* * *

Необходимо е да се отбележи, че Л.С., макар и да допуска сривове, умее мащабно да разсъждава:
-За мен – казал той на някого без да се замисли – ако в произведението няма любов към Русия, това е графомания.
М.П., възползващ се от неговото крайно и необмислено изказване, веднага възразил:
-А, Шекспир?
Л.С., сериозно притеснен, не можал да намери отговор.



* * *

И.П., сразен в самото сърце от обида, нанесена му от Л.К., причакал на входа на писателската организация коварния приятел и очи в очи го нападнал:
-Какво направи? Къде остана у теб честта на поета?!
От неочакваността на тази внезапна – на изхода на писателската сграда, среща, Л.К. не успял въобще да реагира. Дълго след това ходел насам- натам и възмущавайки се, подвиквал:
-Ще му покажа аз на него „честта на поета”!



* * *

Гениалният театрален режисьор Валентин Рижий посъветвал Максим Замшев:
-Крий парите в джобовете на жена си: от себе си тя няма да ги иска.



* * *

Няколко видни представители на поетическата гилдия дошли да благодарят на един от ръководителите на писателите:
-Л.К. – на всеослушание заявили те – дава на поетите да живеят.
-Затова пък поетите – тутакси ги упрекнал техният ръководител –
Не дават на Л.К. да живее!

Превод от руски
ЛЮДМИЛА БОГОСЛОВОВА