Свидетельство о регистрации средства массовой информации Эл № ФС77-47356 выдано от 16 ноября 2011 г. Федеральной службой по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций (Роскомнадзор)

Читальный зал

национальный проект сбережения
русской литературы

Союз писателей XXI века
Издательство Евгения Степанова
«Вест-Консалтинг»

РУСКИЯТ ЕЗИК – НАЦИОНАЛНО ЯВЛЕНИЕ И ФАКТОР В СВЕТОВНАТА КУЛТУРА

Без да се гледа на това, че политическата картина кардинално се измени през последните двадесет години и тези изменения не винаги бяха в полза на Русия, руският език както и преди остана значим и действен фактор в политиката, икономиката и особено в културата. Факторът руски език, въпреки че не винаги се признава официално, продължава да действа и да оказва влияние на процесите, развиващи се в световното съобщество. Естествено, в значителна степен това влияние се разпространява главно в постсъветското пространство. Това може да се каже за държавите, близки до Русия по етнически произход и религиозно вероизповедание. Действителността показа, че в държавите, влизащи в сферата на геополитическите интереси на бившия Съветски съюз, и до ден днешен се е съхранил устойчив социален слой, владеещ руски език. На свой ред магистралните потоци на емиграцията – съветска и постсъветска породиха (и този процес продължава) значителни диаспори във всички големи страни. Тези три (а вероятно и други) проявления на естествената (т.е. нерегламентираната) експанзия на руския език вън от границите на юридическата руска държавност, ни дават основание да твърдим, че руският език остава една от формите за международна комуникация и е един от факторите, осезателно влияещ на световната култура (както направо, така и опосредствано чрез преводната литература). Всяко от тези три направления свидетелства едновременно и за актуалността на руския език в световния общокултурен процес, и за срещаната реакция на тази актуалност, пораждана от интереси с различна степен на сложност. Да ги разгледаме бегло.
1. Надявам се, никой няма да започне да отрича, че независимо от различните, зачестили диаметрални противоположности на политическа ориентация на страните – бивши републики на СССР, руският език и днес остава едно от главните средства за комуникация, независимо от националната принадлежност на тези, които го ползват. Руският език, породил и великата руска литература, не може да бърка развитието на самосъзнанието на нациите, а още повече – не може да отслаби която и да било държавност. Присъствието на руския език на постсъветското пространство се явява консолидиращ фактор за страните от Евразия и инструмент за духовно израстване на народите. Този фактор, утвърден от самия живот и действителността, не може да бъде отменен с административни мерки и без вреда за съответния народ.
2. В страните, влизащи преди в сферата на влияние на Съветския съюз, и днес съществува значителен социален слой, използващ руския език като средство за общуване и разглеждащ го като културно достояние, а не като атавизъм на съветското влияние. В голяма степен това се отнася за славянските страни, изповядващи православието (като България, Сърбия), но и целият постсъветски свят е съхранил самоценността на руския език, независимо от политическата конюнктура. Основната заслуга за съхранението на този потенциал се дължи на носителя на руския език – представителите на рускоезичната емиграция. Всъщност, съвременната политическа картина на света (и в частност – на Европа) не дава голям оптимизъм в оценката за действеността на руския език в друга езикова среда. Но в края на краищата светът постоянно се изменя и кой знае какви тенденции ще настъпят утре – във времето, когато авторитетът на руския език сред другите народи в света стабилно е обезпечен както с авторитета на руската класическа литература, така и с динамичността на съвременния литературен процес в Русия.
3. Рускоезичната емиграция, независимо от нейните мотиви и частни цели, поражда и продължава да разширява рускоезичното езиково пространство практически по целия свят. Ние сега няма в частност да даваме оценки на отделни сегменти на това стихийно, разнородно и в много случаи далеко от собствената литература явление. Всяко значително обществено явление се поражда стихийно, от тъмните дълбини на смутните и непостоянни закономерности на общественото развитие и едва впоследствие се структурира в съответствие с действащия алгоритъм на съвременната цивилизация. За нас е съществено, че се разширява сферата на компактно присъствие на руския език, неговите активни носители в състава на емиграцията създават благодатно поле за много процеси – в частност, за развитието на руския език в литературен план в други държавни, национални и духовни условия; за утвърждаване на елементите на руската култура в друга среда, което съответства на дългосрочните интереси на Русия; за създаване на благоприятен образ на Русия в света.
Уникалността на руския език се състои в това, че като език, който по природа е дълбоко национално явление, той оказва съдбоносно влияние на световната култура. В същото време той като малко други езици става проводник за културата на народи, намиращи се встрани от магистралното направление на световния живот. Значителна част за тази негова заслуга има ХХ век и за това също не трябва да забравяме.

ИВАН ГОЛУБНИЧИЙ – гл. редактор на в. „Московский Литератор”, секретар в ръководството на Съюза на писателите на Русия, заслужил деятел на културата на Руската Федерация, заслужил деятел на културата на Чеченската република

(Из „Руското слово – връзка на времената”)