Свидетельство о регистрации средства массовой информации Эл № ФС77-47356 выдано от 16 ноября 2011 г. Федеральной службой по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций (Роскомнадзор)

Читальный зал

национальный проект сбережения
русской литературы

Союз писателей XXI века
Издательство Евгения Степанова
«Вест-Консалтинг»

ЛЕОНИД ХАНБЕКОВ, главен редактор на Независимия алманах „Московский Парнас", вицепрезидент на Академията за руска литература


* * *


Повече от 20 години от живота си Георги Чичаров е в Русия. Строител е и се труди на различни места, а в житейската му биография разстоянията сближават хора и съдби. Пише от юношеството си, автор е на 4 стихосбирки в България и на 2 в Русия. Много от стихотворенията му са написани в изпълнения с тежък физически труд делник и с откровението си звучат като отрезвяващ акорд особено днес в прагматичното ни, обърнато с лице към материалното и политиканстващо време.



ГЕОРГИ ЧИЧАРОВ

СТРОИТЕЛ

Дойде. Не пита. И не чака.
Облече син костюм поизвехтял.
И срина ниската барака -
в какви ли той не е живял.

За него времето е сред простора -
единствен и неповторим живот.
Дори и слаб - не чувстваше умора.
Така живееше под своя небосвод.

Съдбата много бе му дала -
една мистрия силна като вест...
Коя жена не би му завидяла -
макар без къща, само под навес.

Какво ли във душата си е скрил?
Какво ли там невидимо мъждуща?
Навярно някаква любов е укротил
и своята съдба с теслата чука.

1972 г., Усогорск, Коми



ПОСОКИ

Пак пеят птиците в клонака,
потоци пак във мен лудуват.
И аз вървя назад, нататък,
където сънища будуват.

Пред мен са тучните ливади,
ронливи сипеи и ниви.
Край пътища и край огради
подскачат спомени игриви.

Но търся аз момче, което
го няма - то само се търси.
И пак бездънно е небето,
и чист е още оня бързей.

И корени приспивно пеят,
че де е то сега не зная.
В небето птиците се реят...
И тъй възторжен е безкраят.

1.10.1986 г., гр. Волоколамск



ЗА СЯНКАТА И СЛАВАТА

Живеем двамата сред дим.
Какво са другите в словата?
Застинали със задна дата -
във вечността сега стоим.

... Край тоя ням и стръмен бряг.
Реката цвили, тръпне в пяна,
кръжи, шуми тълпа пияна -
и стълбището трие с крак.

Приижда всеки, носи цвят,
изминал своята пътека.
И пред съда на съвестта нелека
и сянката, и славата растат.

Горко на вас без почести и слава.
Горко ви, идоли, останали незрими!
В историята вие сте без име:
народът сенки не кръщава!

15.03.1987г., Полтава, Украйна



БУРЯ В БАЛКАНА

На поета Владимир Фирсов

Ах, как внезапно слезе вечерта
и набразди небето до последно.
И сякаш, че от края на света
се вдигна буря, зарево победно.

Контурите си бързо дотъкми
и ме заплете в мрежата на дявол.
И скоро толкоз много се стъмни,
че аз вървя като животно сляпо.

И вредом ме преследва тъмен вик -
нима към мен Балканът няма милост?
Да ми помогне в този труден миг
навярно призовава други сили.

Превиват се дърветата от страх
и може бурята да ги изтръгне.
Дали не нося непрощаван грях,
та омагьосан тук замръкнах?

Но някаква поличба ли, какво -
едно дърво приведе клон над мене
и ми зашепна: Туй е за добро,
Балканът за обичаните стене!...

8.05.1987 г., Москва



БОЛКА

На поета Всеволод Кузнецов

Отново пеят по клоните птици
и ласкав поток ромоли.
А в ненаситните ми зеници,
тъжно детство навеки боли.

За ония далечни и тучни ливади,
оградени от стръмния бряг.
За момчето, което отново ме води,
да играем пред родния праг.

И напразно се молят и викат ръцете -
зная, няма да тръгне назад.
И припомнят ми днес само птиците,
че съм бродил там някога млад.

Как се случи така и до сега не зная,
но за село си спомням сега.
И за нея, скъпата, вечна България,
аз отронвам горчива сълза.

1987 г., Москва



ВЪПРОСИТЕЛЕН ЗНАК

Всяка мисъл слага своя знак
и ти сочи пътя по-нататък.
Към началото те връща пак
и живее в тебе без остатък.

Под небето - пътят с белота
ти припомня босите крака,
дето прекосиха твойто лято
през брега на Лудата река.

Планината помни твойта тръпка,
през река, върба и прясна пръст.
И цветята пак под твойта стъпка
никнат, и конете бягат в тръст.

Преживяното се връща пак -
то е жива мисъл, без остатък.
А с въпросителния знак
ще отидеш нейде по-нататък...

1987 г., Варва, Украйна



Литературен салон Варна на Сдружение Литературно Общество - Варна, 08.01.2014 г.
(Клуб на стопанския деятел)